понеделник, 15 март 2010 г.

ПЕСЕН ЗА ЩАСТИЕ

Здравейте приятели, този разказ отново е част от Blog Challenge. Когато видях новата темата, обявена от Бисер, нямаше как да се сдържа. Бях увлечена и ентусиазирана, бях сигурна, че трябва да допринеса към песните за щастието.

Правилата в състезанието са същите. Критерии за това кой е победител са броя коментари (АНОНИМНИТЕ не се зачитат) и гласове в SVEJO.NET. Ако разказът ви е харесал, не се колебайте да ме подкрепите с коментар. Благодаря ви!

Изображението е взето от тук.

Имало едно време едно далечно царство, което не било никак обикновено. То се славело с прекрасните си градини и невероятни водопади. Говорело се, че в тях имало невероятна магия. Всеки, който успявал да се престраши да прекара една нощ в подножието на водопада сред красотата на хиляди пъстроцветни растения и пеперуди, се превръщал в най-щастливия човек на земята. Проблема бил, че този свят, толкова колоритен и живописен, бил твърде пъстроцветен за човешкото око, а опияняващата песен на водопада била твърде гръмка дори и за хората, лишени от слух. Никой не успявал да издържи и минута до входа на тази градина, камо ли да преспи цяла нощ. Мнозина се опитвали да се изправят пред това предизвикателство, ала никой не успявал да прекрачи. Минавали дни, години и тази прекрасна реалност започнала да се превръща в мит. Вече никой не смеел да се докосне до нея или просто не вярвал, че това е част от живота, който ни заобикаля. Децата се шегували, че това е плод на въображението на възрастните. Просто красива приказка, в която всеки би искал да вярва. Останал само далечния тътен на магичния водопад да напомня за мощта на вярата в това, че има начин да постигнеш щастието в един красив свят, в който сънуваш твоя кошмар.

Изминали десетилетия и вече никой не се присещал за тази красива легенда, никой не смеел да допусне, че нещо толкова приказно, би могло да е истина. Докато в града не се появил един странник, който разпитал за тези градини и разказвал тази легенда. Той търсел със сърцето си да открие отговора, който измъчвал всеки един от нас. Никой не смеел да отговори, но знаели, че стареца, който живеел далеч в планината съвсем близо до тези градините е единственият, който може да му помогне. Странникът пожелал да го упътят къде точно е домът на този загадъчен човечец, за който никой не вярвал, че е още жив. И той тръгнал, воден от причудливите обяснения на селяните и подтикван от вярата, че никога по-рано не е бил толкова близо до истината. Макар и пътя да бил труден и изпълнен с предизвикателства, младият странник не се отказал. Вървял, макар ветровете и дъждовете да брулели смелостта му, той не се отказвал. Поредната нощ го застигнала с невероятна буря. Чудел се той как може да е толкова близо и да става все по-трудно. През хилядите километри, които бил пропътувал, за миг не се бе страхувал, а сега?! Оставало му само да се отдаде на умората. Легнал и заспал в корените на едно огромно дърво, обезкуражен и в същото време, изпълнен с вяра.

Слънчевите лъчи пропълзяли по лицето му и с тях изгряла и усмивката на странника, когато с почуда разбрал, че е заспал точно до дървото в съседство с колибата. Изправил се и със забързана крачка изтичал до вратата. Почукал, а тя се отворила, влязъл и разказал всичко на стареца. Как дошъл тук с плам и желание да разбере истината, какво бил изживял и с какво се бе срещнал.

- Сигурен ли си, че си готов да разбереш истината, млади момко? - запитал стареца с дрезгавия си глас.
- Сигурен съм, премъдри. Разкажи ми, моля те.
- Тя е прескъпа и си готов да заплатиш цена, която през живота си малцина се успели да платят?!
- Да, готов съм! – казал странника с усмивка на лице.
- Ела. – рекъл Стареца и го повел навътре в гората към тътена, който преследвал младежа през всичките тези дни.
Звукът ставал все по-непоносим и същевременно все по-примамлив. Сърцето на младежа биело лудешки. Чудел се какво става, а дълбоко в себе си знаел, че прави правилния избор. Каквото и да станело там, в тази загадъчна градина, той знаел, че си заслужава.

Застанали точно на прага на градината и стареца рекъл:
- Затвори очи и ако вярваш в магията пристъпи крачка напред, но с вяра, с жажда да се докоснеш до него.

Младежа го послушал, пуснал ръката на стареца и прекрачил навътре в чудодейната градина. В миг звука спрял, отворил очи и разбрал, че рая е тук на земята. Никога през живота си не бил виждал нещо по-съвършено и красиво, никога преди това душата му не била ликувала по силно в пламенен танц с вечната мощ на вярата. Бил магичен миг, той поглъщал всичко, прегръщал всяка тревичка, всеки цвят, пиел вода от изворите около водопада, слушал песните на птиците и им говорел. Какво бе това? Какво се случваше в него?

- Чуваш ли? – запитал го стареца.
- Чувам, премъдри, но не зная какво е? – отвърнал странника.
- Чуваш песента. Вслушай се в себе си, момко! Всички човешки същества се страхуват, подхождат със съмнение и недоверие, не вярват. Така направиха и всички, които се изправиха пред непоносимия звук на входа на гранита. Не повярваха и не потърсиха. Те търсят щастието навън, търсят го в личните постижения, в парите, във властта, в материалното. Вярват, че всичко трябва да има облик, а то е в нас. Чуй, ти повярва, ти бе готов да жертваш всичко за една легенда и срещна чудото - чу как душата в среща с магичната земна красота пее песента за щастието. Тази магична красота, момко, за теб е тук в тази градина, за друг е в цветето подарено му ангела, за трети е в усмивката на децата му. Но за всеки тя извира от душата му. Защото само тя може да запее величието на песента за щастието и хванала за ръка сърцето, да познае любовта към всичко около нас.

Ако сте успели да се замислите за вашата песен и миговете, в които я чувате. Ако просто тази приказка ви е харесала, то моля ви споделете вашите мисли. Оставете своя коментар и гласувайте в SVEJO.NET

18 коментара:

  1. Е напълни ми сърцето просто. Разкошен, земен и божествен разказ. Дано наистина поглеждаме по-често в нас самите и не търсим този ненужен облик. Успех! :)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти много за милите думи! Трогна ме! Радвам се, че има хора, които да споделят моята песен за щастието :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Браво! Много се гордея с теб! Давай в същия дух! Наистина вдъхновяваш хората!

    ОтговорИзтриване
  4. "Не повярваха и не потърсиха." Много хубав разказ... Кара те да се замислиш, че щастието не е в материалните неща, а в самите нас ...

    ОтговорИзтриване
  5. Добромир Янков16 март 2010 г., 1:18

    Когато чета разказа, бягам от реалността и в същото време съм отново в нея... само дето е по-красиво... по-смислено и по-просто! Петенце, благодаря ти за тази песен, приказка, пътешествие. Хубаво е, че ми напомняш една от най-големити истини в живота - щастието е вътре в мен. :)))))

    ОтговорИзтриване
  6. Галя Колева16 март 2010 г., 2:01

    Смелост и щедрост, сърцатост и чувственост е... всичко, от което имаме нужда, за да сме щастливи... и песента в сърцето няма да ни изневери. Песента ти Петенце, е невероятно поетична и истинска, страхотно въздействаща - любимата песен на всеки ;D

    ОтговорИзтриване
  7. Много хубав разказ!

    ОтговорИзтриване
  8. Здравка Георгиева16 март 2010 г., 2:29

    Радост,усмивка, мир - все усещания след,като прочетеш тази песен за щастието. Вдъхновение ни е нужно, не спомени и страх. Колко прекрасно е да чувстваме щастието тук и сега. Притежаваш красотата и затова така вдъхновено пишеш. Нужна ни е твоята магия за среща с хубавите неща. Продължавай все така,обичам те.

    ОтговорИзтриване
  9. Виктор Максимов16 март 2010 г., 14:34

    Като един оазис сред нарциси, власт и материализъм. Мило Пете, ти отвеждаш, вярващ и невярващ, в свят чист като малко дете, пълен с много любов. Без да преувеличавам и много се радвам, че всеки твой пореден разказ, е като завет от Мойсей, който крепи вярата в човека и му дава сили да се бори, а на устата му засвирва песента на щастието. Недей да спираш с рисуването на тези ноти, красиво е. Обичам те!!!

    ОтговорИзтриване
  10. Още един поглед по темата: http://blogatstvo.com/top/8/

    ОтговорИзтриване
  11. Много приятна история. Желая ти успех, Петя! И давам един глас за теб.

    ОтговорИзтриване
  12. Мило Пете,
    приказката звучи като стара китайска народна приказка или притча не знам.
    Много ми харесва. Усещам уханието на атмосферата, полъха на водопада.
    Силно. Много силно!
    :)

    ОтговорИзтриване
  13. Много вълнуваща история, която завладява. Най-искрени пожелания за успех в надпреварата.

    ОтговорИзтриване
  14. точно вчера изгледах into the wild и сега препрочитайки разказа така искам да си отворя напълно очите за тази градина, ама... нейсе. Трудно е!

    ОтговорИзтриване
  15. Определено е трудно, но важното е, че си на пътя към нея. Първата крачка е да повярваш и пожелаеш, другото ще стане. Сигурна съм! Наистина е прекрасно, защото тази градина може да те очарова всеки един ден с нещо ново различко и красиво!

    ОтговорИзтриване
  16. Petenceee super e mn mi haresva produljavai v sushtiq duh :) ()

    ОтговорИзтриване