сряда, 21 април 2010 г.

Крехката същност на добротата

От доста време не съм писала по ред причини, но днес попаднах на нещо, което много скъп за мен човек е написал. Безкрайно много ме трогна и разчувства и затова реших, че трябва да го  споделя тук.
Галя Колева е моя безкрайно добра приятелка, тя е ангел, паднал на земята, за да ни покаже нежността и крехката същност на добротата, тя е тук, за да освети нашия път и да ни дари усмивка. Щастлив е всеки, който я познава, затова ви предлагам малка частица от нейната същност в последвалите редове.
Насладете се:

"Колко често позволяваме на живота да ни докосне? :)
Преди няколко дни, в ранният следобяд, срещнах момиче, бих казала момиченце :) на не повече от 10-12 години. Срещнах я, защото се спрях до нея, привлече ми вниманието с обясненията, които даваше на един възрастен господин. В ръцете си държеше лист - подписка... Спрях се, изчаках, погледнах я и тя ми заговори:
- Искате ли да се подпишете?
- За какво става дума? - попитах аз.
- Това е подписка за защита на животните от насилие, ...това е за една Мима, на която и отрязоха лапичките и сега е в Германия - ми отвърна тя.
Усмихнах се, взех химикалката написах имената си, а срещу тях оставих подписът си. Сърцето и душата ми отлетяха на някъде, а лекотата която ме обзе ме върна назад в моите детски години. Идваше ми да сграбча това мъничко момиченце, както всеки път сграбчвам с нежност спомените от детството, да прегърна живота с пълна сила...
Вървейки по улицата, под силата на емоцията се сетих за една случка от моите детски дни. Може би от първи-втори клас...
В близост до блока в които живея, има детска градина и там в единия ъгъл в близост до оградата има нещо, като мини хълмче :) През зимата се спускахме с шейни, а през останалото време играехме на семейства :) (майки и бащи може би) Приказно хълмче, с едни такива стълбички от едната страна, като калдъръмени, а между тях тревички и малки цветенца, а на върха две мънички борчета показваха своята прелест и величие. Та точно там един ден играех сама и не след дълго дойдоха по-големите момичета от съседния блок (имахме лека вражда... :)) и така започнахме да играем задно, а те не спираха да се мятат върху борчетата и да ги използват, като кресла - тук споменът малко ми се губи, но помня, че след като се прибрах написах на два листа от тетрадка "Моля не сядайте", отидох на хълмчето и ги забодох в клоните на боровете. Както си играех отново дойдоха по-големите какички, видяха надписите, скъсаха листите и се ядосаха на този, които нямаше смелост да им каже в очите, да уважават природата...
Сега разбирате, защо се зарадвах тъй искрено на момиченцето с подписката. Защото ми напомни за мен, и защото имаше смелостта да отстоява идейте си.
За това благодаря на сърцето си, че ми позволява да се докосна до живота. За това, че имам търпение и, че проявявам толерантност, сигурно не винаги :) Благодаря на хората, на приятелите... за хармонията и красотата, която притежават, щастлива съм всеки миг когато видя това на лицата им и усмивката - тя олицетворява и говори, колко "големи" са те.
Благодаря на Пролетта, че възражда мечтите ми, да дъжда, който ме пречиства, на слънцето, което ме дарява с енергия и топлина :)
Благодаря на семейството ми, което ми е дало толкова много...
Благдаря на ноща и съня, че мога да си почивам и да освобождавам мислите си :)
Благодаря на три имена, от четири букви :), че са Те!"

От Галя Колева