понеделник, 15 март 2010 г.

ПЕСЕН ЗА ЩАСТИЕ

Здравейте приятели, този разказ отново е част от Blog Challenge. Когато видях новата темата, обявена от Бисер, нямаше как да се сдържа. Бях увлечена и ентусиазирана, бях сигурна, че трябва да допринеса към песните за щастието.

Правилата в състезанието са същите. Критерии за това кой е победител са броя коментари (АНОНИМНИТЕ не се зачитат) и гласове в SVEJO.NET. Ако разказът ви е харесал, не се колебайте да ме подкрепите с коментар. Благодаря ви!

Изображението е взето от тук.

Имало едно време едно далечно царство, което не било никак обикновено. То се славело с прекрасните си градини и невероятни водопади. Говорело се, че в тях имало невероятна магия. Всеки, който успявал да се престраши да прекара една нощ в подножието на водопада сред красотата на хиляди пъстроцветни растения и пеперуди, се превръщал в най-щастливия човек на земята. Проблема бил, че този свят, толкова колоритен и живописен, бил твърде пъстроцветен за човешкото око, а опияняващата песен на водопада била твърде гръмка дори и за хората, лишени от слух. Никой не успявал да издържи и минута до входа на тази градина, камо ли да преспи цяла нощ. Мнозина се опитвали да се изправят пред това предизвикателство, ала никой не успявал да прекрачи. Минавали дни, години и тази прекрасна реалност започнала да се превръща в мит. Вече никой не смеел да се докосне до нея или просто не вярвал, че това е част от живота, който ни заобикаля. Децата се шегували, че това е плод на въображението на възрастните. Просто красива приказка, в която всеки би искал да вярва. Останал само далечния тътен на магичния водопад да напомня за мощта на вярата в това, че има начин да постигнеш щастието в един красив свят, в който сънуваш твоя кошмар.

Изминали десетилетия и вече никой не се присещал за тази красива легенда, никой не смеел да допусне, че нещо толкова приказно, би могло да е истина. Докато в града не се появил един странник, който разпитал за тези градини и разказвал тази легенда. Той търсел със сърцето си да открие отговора, който измъчвал всеки един от нас. Никой не смеел да отговори, но знаели, че стареца, който живеел далеч в планината съвсем близо до тези градините е единственият, който може да му помогне. Странникът пожелал да го упътят къде точно е домът на този загадъчен човечец, за който никой не вярвал, че е още жив. И той тръгнал, воден от причудливите обяснения на селяните и подтикван от вярата, че никога по-рано не е бил толкова близо до истината. Макар и пътя да бил труден и изпълнен с предизвикателства, младият странник не се отказал. Вървял, макар ветровете и дъждовете да брулели смелостта му, той не се отказвал. Поредната нощ го застигнала с невероятна буря. Чудел се той как може да е толкова близо и да става все по-трудно. През хилядите километри, които бил пропътувал, за миг не се бе страхувал, а сега?! Оставало му само да се отдаде на умората. Легнал и заспал в корените на едно огромно дърво, обезкуражен и в същото време, изпълнен с вяра.

Слънчевите лъчи пропълзяли по лицето му и с тях изгряла и усмивката на странника, когато с почуда разбрал, че е заспал точно до дървото в съседство с колибата. Изправил се и със забързана крачка изтичал до вратата. Почукал, а тя се отворила, влязъл и разказал всичко на стареца. Как дошъл тук с плам и желание да разбере истината, какво бил изживял и с какво се бе срещнал.

- Сигурен ли си, че си готов да разбереш истината, млади момко? - запитал стареца с дрезгавия си глас.
- Сигурен съм, премъдри. Разкажи ми, моля те.
- Тя е прескъпа и си готов да заплатиш цена, която през живота си малцина се успели да платят?!
- Да, готов съм! – казал странника с усмивка на лице.
- Ела. – рекъл Стареца и го повел навътре в гората към тътена, който преследвал младежа през всичките тези дни.
Звукът ставал все по-непоносим и същевременно все по-примамлив. Сърцето на младежа биело лудешки. Чудел се какво става, а дълбоко в себе си знаел, че прави правилния избор. Каквото и да станело там, в тази загадъчна градина, той знаел, че си заслужава.

Застанали точно на прага на градината и стареца рекъл:
- Затвори очи и ако вярваш в магията пристъпи крачка напред, но с вяра, с жажда да се докоснеш до него.

Младежа го послушал, пуснал ръката на стареца и прекрачил навътре в чудодейната градина. В миг звука спрял, отворил очи и разбрал, че рая е тук на земята. Никога през живота си не бил виждал нещо по-съвършено и красиво, никога преди това душата му не била ликувала по силно в пламенен танц с вечната мощ на вярата. Бил магичен миг, той поглъщал всичко, прегръщал всяка тревичка, всеки цвят, пиел вода от изворите около водопада, слушал песните на птиците и им говорел. Какво бе това? Какво се случваше в него?

- Чуваш ли? – запитал го стареца.
- Чувам, премъдри, но не зная какво е? – отвърнал странника.
- Чуваш песента. Вслушай се в себе си, момко! Всички човешки същества се страхуват, подхождат със съмнение и недоверие, не вярват. Така направиха и всички, които се изправиха пред непоносимия звук на входа на гранита. Не повярваха и не потърсиха. Те търсят щастието навън, търсят го в личните постижения, в парите, във властта, в материалното. Вярват, че всичко трябва да има облик, а то е в нас. Чуй, ти повярва, ти бе готов да жертваш всичко за една легенда и срещна чудото - чу как душата в среща с магичната земна красота пее песента за щастието. Тази магична красота, момко, за теб е тук в тази градина, за друг е в цветето подарено му ангела, за трети е в усмивката на децата му. Но за всеки тя извира от душата му. Защото само тя може да запее величието на песента за щастието и хванала за ръка сърцето, да познае любовта към всичко около нас.

Ако сте успели да се замислите за вашата песен и миговете, в които я чувате. Ако просто тази приказка ви е харесала, то моля ви споделете вашите мисли. Оставете своя коментар и гласувайте в SVEJO.NET